top of page

ОБЕКТ НА КОНТРОЛНИТЕ ИЗМЕРВАНИЯ БИВАТ:

Микроклимат

Съгласно Чл. 14. (3) на Наредба № РД-07-3 от 18 юли 2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места „Необходимите измервания на параметрите на микроклимата на работни места в сгради се извършват по реда на чл. 217 от Наредба № 7 от 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване“, т.е. с периодичността на оценката на риска.

Осветление

По отношение на осветлението все още е действаща Наредба № 49 за изкуствено осветление на сградите от 1976 г., но тя определя нормите за проектиране на изкуствено осветление. Периодичността на измерванията се определя от чл. 381 от Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането (Обн., ДВ, бр. 26 от 07.03.2008 г.), съгласно който в процеса на експлоатацията осветителните уредби се подлагат на следните периодични проверки: „най-малко един път в годината се измерват степента на осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност„. В Наредбата няма посочени изключения, например че тези измервания са задължителни само за производствени помещения и представителите на Инспекция по труда често изискват доказателства за ежегоден контрол на осветеността, основавайки се и на изискването на Чл. 78, ал. 2 от Наредба 7/1999 г., който гласи „Качествените показатели на осветителните уредби и устройства се установяват с периодични измервания“.

Не по-малко от веднъж годишно се проверява и състоянието на осветителната уредба, наличие на стъкла, решетки и мрежи в осветителите, изправността на уплътненията на осветителите със специално изпълнение.

Шум

Минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум се определят с Наредба № 6 от 15.08.2005 г. В нея няма изискване за периодичност на измерванията, но такова откриваме в Наредба № 7/1999 г. за работното оборудване, чл. 135 нак оято гласи: „Най-малко веднъж в годината се извършват проверки на работните места и оборудване, където шумовите характеристики са близки или по-високи от допустимите, и се предприемат защитни мероприятия. Измерванията, мерките и резултатите се записват в документацията по оценката на риска.

Вибрации

Действащ нормативен документ по отношение на този фактор е Наредба № 3 от 5 май 2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на вибрации. Съгласно чл.5, ал. 3 от Наредбата, нивото на експозиция на вибрации се измерва със специална апаратура и подходяща методология и се извършва в съответствие с т. 2 от приложение № 1 или т. 2 от приложение № 2 и с чл. 217 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (ДВ, бр. 88 от 1999 г.).

Указаните приложения задават методиката, а препратката към чл. 217 на Наредба 7/1999 г. , както вече бе посочено по-горе, определя периодичност на измерванията с периодичността на оценката на риска.

Извън казаното до тук  контролни измервания съгласно нормативните докуементи при промяна на оборудване, ремонт на ел. инсталации, други инсталации  и при изменение на нормативните документи стандарти, наредби и други. При монтаж на различни видове съоражения или промянана собственоста 

ИНФОРМАЦИЯ ЗА КОНТРОЛНИТЕ ИЗМЕРВАНИЯ

КАКЪВ Е СРОКА НА ПРОТОКОЛИТЕ И ЗА ИЗМЕРВАНИЯ НА ФАКТОРИ НА РАБОТНАТА СРЕДА?

Много често този въпрос ми е задаван, в по-голяма част от случаите придружен с твърдението, че „срокът“ на протоколите е три години. Също толкова често се налага да обяснявам, че няма заложена такава периодичност в нито един нормативен акт, още повече да е уеднаквена за всички фактори. Затова реших за някои от параметрите да посоча изискванията на наредбите и/или правилниците относно периодичността на измерванията.

Защо е разпространена заблудата за тригодишния срок на протоколите от измерванията?

До 2005 година съществуваше Наредбата за комплексно оценяване условията на труд. С нея се определяха точките за „вредни условия на труд“, които се обръщаха в пари и така всеки си получаваше по някой лев върху заплатата. Хората бяха доволни да дават здравето си за пари, без да се замислят, че след това ще дават пари за здраве. Съгласно тази наредба определянето на точките ставаше на всеки три години, което съответно изискваше измерване на факторите на работната среда със същата периодичност.

С Постановление № 297 от 28 декември 2005 г. за изменение на нормативни актове на Министерския съвет, считано от 31 март 2006 г. Наредбата за комплексно оценяване условията на труд бе отменена, а основните месечни трудови възнаграждения на работниците и служителите се увеличиха с размера на получаваното допълнително възнаграждение за работа при вредни и други специфични условия на труд.

По този начин изчезна и основанието за тригодишен срок на протоколите за измерване на фактори на работната среда. Трябва обаче да сме наясно, че за определени фактори има изрични нормативни изисквания за периодичността на измерване

Каква е периодичността на измерванията?

Периодичността на измерванията е определена в чл. 217 на Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, съгласно който установяването на съответствието на работната среда, трудовия процес, използваната технология и работното оборудване с нормите и изискванията за безопасни и здравословни условия на труд се осъществява посредством подходите, методите и формите за извършване на оценката на риска. Необходимите измервания се извършват съгласно изискванията на съответните нормативни актове и с периодичността, определена от работодателя за оценката на риска. Необходимо е да се отбележи, че съгласно ал. 3 измервания се извършват от звена и специалисти на работодателя и/или от юридически и физически лица, упълномощени от Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация“.

Периодичността на оценяване на риска се определя от работодателя в зависимост от установения риск, както и е необходимо да бъде прерагледана при следните обстоятелства (чл. 11, ал. 1 от Наредба № 5 от 11 май 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска):

1. настъпят промени, които могат да окажат влияние върху риска – въвеждане на нови производствени процеси, оборудване, продукти и материали, промяна на организацията на труда, нови сгради и помещения, реконструкция на съществуващи и др.;
2. след настъпили промени в нормативната уредба;
3. оценката е направена на основата на данни и информация, станали невалидни или неподходящи;
4. има условия оценката да бъде подобрена;
5. прилаганите защитни и профилактични мерки са неефективни или неадекватни;
6. резултатите от разследвания на злополуки, аварии, професионални заболявания и инциденти без злополуки налагат преразглеждане.
На прераглеждане оценката може да бъде подложена и по предписание на контролните органи (чл. 11, ал. 2).

bottom of page